За нас arrow Продукция arrow Община Златоград

Зад кадър

 Една любопитна и весела история, за това, как преминаха снимките на филма за община Златоград.
Прочети историята >>>

Галерия Златоград

Община Златоград "Открий съкровището" - Видео

Община Златоград "Открий съкровището" - Брошура


 







 

На самата граница с Гърция, в най-южната част между Западните и Източните Родопи, на територия 175.8 км?, е разположена община Златоград.

 

 

 







 

Преди векове наричали това причудливо кътче Алтънкасаба, което означава Златен град. Дали е съвпадение или не, но през 1934 година този град, преминал през толкова епохи и изпитания, наистина е преименуван в Златоград. Тук са родени славни и родолюбиви българи като Дельо Войвода и Антон Страшимиров. Хилядолетната история учи хората от този край да пазят и съхраняват своята историческа памет и традиции. Многобройните следи, останали още от времето на траките, ги карат да се чувстват горди и свободни, силни и уверени,  щастливи и богати заради земята, върху която стъпват. Златоградчани отдавна знаят, че времето е само понятие. А истината е в запазване на завещаното и в сътвореното за идните поколения.

 

 

 

 

 







 

В Златоград е една от най-старите църкви в Родопите – „Успение на Пресвета Богородица”, построена през 1834 г. върху останките на разрушен храм.  Зографите са неизвестни, но рисунъкът е на Самоковската и Тревненската школа. Образ на иконостаса е дело на Захари Зограф. Тук са събирани утвар, стари ръкописи и църковнославянски книги, носени от Света гора и Божи гроб.
През 1872 г.отваря двери и църквата „Св. Георги Победоносец”. Храмовата икона е изписал Нестор от Дъбърската школа. В една от постройките на двора се премества откритото през 1830 г. в Стоянковата къща килийно училище. Тук децата учели четене, писане, смятане, история и ботаника. На втория етаж се намира така нареченият миндерлък – битовия кът. В първото взаимно училище в южна България даскал Яков Змейкович укрепва българския национален дух, засилва влиянието му в обществения живот, отстранява турския и гръцкия език от българското школо и започва честването на 24 май. Тук се намира и единствената сбирка на музейното дело в Средните Родопи.







 

 

 

 







 

Етнографски ареален комплекс „Златоград” е открит на 24 май 2001 г – заслуга на Александър Митушев. Той е един от стоте национални тиристически обекта на България и е най-голямият за Родопите.  В една от къщите още от 1923 г. златоградчани са се събирали на сладка раздумка и каймаклия кафе върху пясък. Уханието привлича, а начинът на поднасяне не можете да видите никъде другаде. Върти се три пъти, сякаш орисница нарича за здраве, успех и любов. Белоснежни и горди, старите  златоградски къщи ни наблюдават с надвисналите чардаци и ни подканват да влезем във всяка една, защото тук те не са само музейни експонати. Техните стопани живеят или работят в тях, грижейки се за възрожденското им достолепие и беломорска красота. Историко-етнографският музей е скътал многобройни свидетелства за хилядолетната история и начина на живот по тези земи. Тук може ще се докоснете до всичко, обграждало предците ни още от времето на траките, ще се пренесете в семейния уют на Възраждането, ще се насладите на уникални находки, красиви багри и майсторска израбока. Ще научите как по шарката на престилката всички на хорото разпознавали от кой род е момата. Ще видите еднствения запазен прав стан, на който и днес продължават да се такат прочутите родопски козяци. Едни от първите шевни машини в България все още тракат в ритъма на песните от далечни времена. Глухите почукванията, идващи от работилницата на ножаря, златаря, папукчията, резбаря допълват този оркестър, а равномерната мелодия на грънчарското колело се плъзга като нежен фон. За сръчните ръце и изящните стоки на майсторите от Златоград се знаело от Белград,  та чак до Египет. Днес техните наследници се гордеят, че са съхранили традициите и направеното от ръце им успява да зарадва хората по целия свят. Навсякъде около вас миналото и настоящето се сливат - сякаш сте попаднали в приказка, но с всички съвременни условия за живот.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 







 

Чистите безгрижни води на река Върбица със закачливо ромолене се отбиват в реставрираната воденица, за да свършат и малко работа. Тук от стари времена майстори тепавичари са обработвали прочутата в цялата Османска империя златоградска аба, от която шиели униформите на турската армия. И днес своята истинска красота и здравина добиват уникалните козяци, изтъкани на вертикалния стан в музейя. Ако донесете бабините китеници или модерните килими, ще се убедите, че няма по-екологичен и по-романтичен начин цветовете им да блеснат. А прияде ли ви се  качамак от туко-що смляно брашно в караджейката, направете само няколко крачки до съседната къща.

 

 

 

 


 







 

Общината разполага с 35 велосипеда за велотуризъм. Маршрутът до язовир Златоград, който се намира на 8 километра от града, е изключително живописен и приятен. Хубавият път меко се извива между красивите родопски хълмове. С леки натоварвания и с кратка почивка за разхлаждане със студена планинска вода разстоянието почти не се усещта. Великолепната гледка, красивите кътчета около язовира и спокойните тихи води изпаряват и най-малката умора. Любителите на риболова могат да хванат пъстърва, шаран, бяла риба и щука благодарение на ловно-рибарското дружество, което през 2004 г. е зарибило водоема. За търсачите на силни усещания велопътека предстои да бъде направена и до параклиса „Св. Атанас”.

 

 

 

 


 







 

Златоградчани много се гордеят със своите екомаршрути и има защо. Добре подготвени водачи не само ще ви преведат по маркираните пътеки, но и ще ви запознаят с растенията и животните, ще ви разкажат стари легенди. Четири от пътеките водят до четирите върха, които свързани с мислена линия, образуват кръст над града – да го пази и закриля. Тази зона е наречен Кръстатата гора. Позната е още от дълбока древност, когато на четирите върха имало езически светилища. Днес на всеки от тях има параклис, посветен на Св. Неделя, Св Илия, Св. Атанас и Св. Константин и Елена / на самата граница с Гърция /. Друга от еко пътеките, наречена “еко-ехо”, води до местността “Балалийска река”, където се намира най-старото дърво от вида питомен кестен - то е на повече от 270 години. В района има много птици, земноводни и влечуги, характерни за централните високопленински райони, а растенията са над 200 вида. 

 

 

 

 

 

 

 







 

Насред Родопите, на 10-на километра от Златоград, след Старцево, има ферма за щрауси. Щраусът е умно и чувствително животно. Трудно създава семейство, но направи ли го веднъж, то е завинаги. С повечко късмет може да се попадне и в момент, когато мъжкият ухажва женската. Неповторима гледка.

 

 

 

 







 

Малко след фермата за щрауси ще откриете местноста Белите камъни. Само птиците могат да видят, че този връх от светли варовикови камъни се намира в центъра на идеална окръжност от ридове. Археолозите казват, че в цепнатините на скалите траките са поставяли монети, керамични съдове, жито, просо, а след това са ги замазвали с глина. По всяка вероятност това са били жертвоприношения за подземните богове, а Белите камъни са едно от най-големите антични светилища в Родопите и главното светилище на Бога-Слънце. Било е действащо в продължение на 1000 години – от V век пр. Хр. до ІV век сл. Хр. и вероятно след обявяването на християнството за официална религия е изоставено. От това божествено място, неслучайно избрано от древните траки, се открива великолепието на почти целите Източни Родопи – едно море от планински вериги, долини, китни селца и градове.

 

 

 

 


 

 

 



 

Ако тръгнете към Мъженци, от двете страни на пътя се разпростира причудливея природен феномен  “Изветрените гъби”. Величествената гледка убеждава, че истинското не е създадено от човешка ръка. Пластични форми с такива размери могат да бъдат само Божие дело.

 

 

 

 







 

От село Мъженци нагоре криволичи археологическа пътека. Има прекрасна беседка за пикник. Между ниски възвишения и мек тревен килим, осеян с цветя, добрата маркировка ще ви заведе до древни тракийски жертвеници - едни от най-старите паметници на човешката цивилизация, неразбулили още тайните си. Земя, благословена с древна мъдрост, която тепърва ще бъде откривана.

Накрая може и вие да се сетите за съкровището. Но всъщност то едно ли е или цяла съкровищница, която от векове си е все тук и въпреки, че всеки, който идва винаги взима по нещо от нея, тя никога не сваршва. Така че не се колебайте. Вземете си е вие. Златоградчани с радост ще ви предложат всичко, до което искате да се докоснетe.